Има хора, които не могат да се примирят с усещането за празнота, дори и животът им да е изпълнен с всякакво изобилие, като например в най-развитите европейски страни – колко висок е процента на депресиите, самоубийствата, употребата на наркотици. А има и хора , които се задоволяват с малко. Има и европейци заминаващи някъде в Индия или разни други места, за да потиснат, да снижат егоизма си на по-ниско ниво и да се задоволяват с малко.
Колкото егоизмът е по-слаб, толкова по-лесен е човешкия живот. Той се принизява до нивото на животните и така му е добре. А колкото повече се развива и егоизмът нараства, толкова по-трудно става; човек трябва да отговори на наболелите въпроси. Все пак всеки сам избира своя път, но по принцип това, което се случва с нас във всеки момент от времето, макар и да не разбираме какво се развива вътре в нас, но нашето постоянно егоистично развитие ни принуждава да търсим отговора на един напиращ въпрос – защо живея .
Отговорът на този въпрос сигурно не е в разните съблазни, наркотици или успокояващи методи, а само в това , да разкрием за себе си целия този обем, всички светове , в които съществуваме. Развитието ни води по насилствен път към това. Т.е., отказвайки да се включим в общата система на управление на света, ние стигаме до състояние по-лошо и от смъртта. Затова ще се наложи да стигнем до разбирането, до разкриването на цялата тази обща картина на света, на такова ниво, на което ще се чувстваме приятно и комфортно.
