Радост — ти дете на Рая,
ти, божествен ясен плам!
Ний пристъпваме в омая,
о богиньо, в твоя храм.
Твоя светъл чар споява
туй, що светски нрав дели,
братя всички люде стават,
щом с крила повееш ти.
Който е честит да има
благ приятел в тежък час,
кой владей жена любима,
с нас да пей — да пее с нас
тоз, що ,,своя» назовал би
тук една душа макар!
Който — не: със тихи жалби
да напусне тоз олтар!
Ода на радостта (Ludwig van Beethoven)
