Ние не знаем дали съществуваме в някакъв сън или не. Човек се счита спящ, ако той съществува само в нашия свят, а даже и в него ние възприемаме всичко правейки сравнения : светло и тъмно, сладко и горчиво – всичко се сравнява и съпоставя при стълкновението на две различни усещания. Точно на границата между тях реализираме усещането. Ние не можем да почувстваме само едното без присъствието на другото.
Докато освен нашия свят не започнем да усещаме и другия, практически няма да узнаем дали съществуваме наистина или всъщност се намираме в някакво спящо състояние, и не ни е ясно – живеем ли сега или спим.
Едва когато се събудим, тогава ще осъзнаем, че сме спали. За тази цел е необходимо да се издигнем на друго ниво на светоусещане, в друго измерение, и като ги съпоставим да разберем, че всеки от тях е несъвършен. И именно при съпоставката между тях ще открием своето истинско съществуване.
