В нея е заключена много тънка, сложна и в същото време толкова мъдра и добра мисъл, Замисълът на Природата. Ние сме длъжни да го разберем, да проумеем към какво точно ни води, а не просто да бягаме от страданието. Затова кризата – това е излизане в страни от правилната цел на Природата, усещана от нас като корекция. И ако не приемем тази корекция като насочване към правилния курс, а се опитваме да се измъкнем, то следващия път ще предизвикаме върху себе си още по-силно отрицателната сила, една още по- силна корекция.
Но, сега е необходимо да стартираме само началото на своето поправяне в тази посока, т.е. бихме пожелали да се променим, иначе няма да можем да оцелеем. Намираме се под заплахата от унищожение. Само да го пожелаем в мислите си, ние вече бихме се уподобили на Природата. Като малко дете, което не желае да спазва правилното поведение и изведнъж решава : “ Стига съм понасял тези удари, съгласен съм вече да постъпвам така, както настояват моите родители “. И в същия момент отношението към него се променя.
Ако се възползваме от тези кризи, тези удари, които сега са насочени към нас ( те са глобални, насочват ни към глобалната цел), т.е. вече сме дорасли до състояние, когато можем да осъзнаем това. И тогава ще можем да вземем правилното решение.
